След като вече стана ясно, че с приоритет и повече точки в оценяването ще получават проекти, които имат до 30% разходи за дигитализация на стопанствата, следват редица актуални въпроси, които земеделските производители активно коментират:
Въпроси относно дигитализацията в стопанствата в новите проекти по ПРСР:
- Какво точно ще се счита като разход за дигитализация - софтуер, машина, ERP (управление и планиране на ресурсите в предприятието), BPM (управление на бизнес процесите), CRМ (управление на отношенията с клиентите), BI (аналитични дейности) и т.н.?
- Каква част от разходите за дигитализация при машините ще се одобряват - цяла машина или само модулът за дигитализация и прецизно земеделие? По каква методика ще бъдат диференцирани машините? Например - за разход за дигитализация ще се признава торачка с прецизен контрол на нормата на торене, или само опционалният модул за компютърен контрол? По какъв начин нормите за прикачен инвентар ще се обвържат с правилата при тракторите, тъй като освен отделни GPS устройства, автоматични управления и уреди за контрол на пръскането, вече са налице на пазара и изцяло дигитализирани трактори с интернет връзка - т.е. за разходи ще се признават само отделните дигитални модули или целият трактор ( машина ) ?
- Инвестициите в интегриращ софтуер, вкл. в облачни структури, като стойност са по-малки в сравнение със стойността на един трактор, комбайн или комплектация - прикачен инвентар. В този ред на мисли 30% не са ли прекалено много за дигитализация?
Освен тези въпроси, фермерите се питат и един друг - немаловажен въпрос: Защо Европейският съюз дава толкова пари за дигитализация и какви рискове крие това?
Приоритетното оценяване на проекти, включващи елементът за дигитализация и облачни услуги е част от стратегическата политика на Европейската комися за дигитализация на всички сектори в икономиката, която цели сама по себе си създаване на големи масиви от BigData, които да дават пълна информация за всички дейности и цялостен контрол. Зад обяснението, че чрез BigData фермерите ще могат по-ефективно да управляват стопанствата си, което донякъде е така, властите всъщност реализират една мащабна и дългосрочна политика по прилагане на пълен контрол в производството.
Фермерите у нас споделят, че покрай субсидиите за дигитализация и така начертаните регламенти, ще бъдат (само) принудени да качват онлайн всичките си данни от стопанството, което може да бъде използвано в техен ущърб в няколко направления:
От една страна продажба и изтичане на данни за обем на стопанството, консумация на торове, препарати, семена, агротехника, което може да бъде използвано от корпоративни структури и банки, а от друга страна ако всичко е в облака и BigData, както и при използване на ERP, то софтуера по закон трябва да е регистриран в НАП, което води до изкарване на светло на абсолютно всички бизнес процеси в стопанството. Това само по себе си е съвсем нормално, след като Европа и държавата дава финансиране - логично е да иска бизнеса да е на светло. Въпросът е - бенефициентите ще искат ли?
Пазарът на уреди за прецизно земеделие и софтуер се разраства и все повече фермери ще внедряват решения, базирани на работа с данни, включително изкуствен интелект и дигитално обучение за способността им да съчетават информация от различни производствени дейности, да проследяват доставките, да оценяват риска и печалбата, да генерират предсказуеми модели и да увеличават добивите.
Представяме ви 4 начина, по които анализите на данни (BigData) вече трансформират селското стопанство:
1. Повишаване на производителността и иновациите:
Тъй като хранителните нужди в световен мащаб ще нараснат почти 2 пъти до 2050 г. (в случай, че няма глобален катаклизъм или големи природни бедствия), земеделските производители ще се наложи да използват данните и иновациите, за да подобрят производителността в отговор на нарастващото търсене на храни.
Земеделците, дори в България - вече получават данни от сензори за почвата, сензори за хлорофилно съдържание, данни от картиране и прибиране на реколтата при работа с GPS системи. Когато добавим към това ежедневният поток от метеорологични данни, а също движението, натоварването и състоянието на всяка от машините на полето, виждаме как земеделците, които прилагат технологии от сферата на прецизното земеделие, придобиват безпрецедентна до момента предвидимост и пълна дигитална картина за дейността в стопанството. Това дава възможност по-добре да се управляват основните разходи за торове, препарати за растителна защита, горива, а също използването на семена и начините на почвообработка да са по-прецизни и щадящи време и ресурси.
Наличието на BigData в стопанствата може да улесни процесът на планиране и реализация на процесите по сеитба, торене, пръскане и прибиране на реколтата.
2. Управление на екологичните предизвикателства:
Изменението на климата и други екологични предизвикателства се нареждат сред най-големите заплахи за производителността в селското стопанство в глобален мащаб. Въпреки това стопанство, основано на данни, може да помогне на фермерите да се справят с промените в околната среда, като помагат за борбата с изменението на климата.
С прецизното земеделие фермерите могат непрекъснато да следят състоянието на културите, а прогнозният анализ може дори да предупреди фермерите за вероятни проблеми с вредители или болести. Използвайки тези данни земеделските стопани могат да се адаптират, за да преодолеят неблагоприятните събития и да намалят вредите за производителността и реколтата. Благодарение на работата и интегрирането на системи с BigData, земеделците могат да оптимизират и използването на вода и електроенергия, а не само на константните разходи като семена, торове, препарати и горива.
3. Икономия на разходи и бизнес възможности:
Селското стопанство и по-широката световна икономика ще спечелят от земеделието, основано на работа с големи данни (BigData). Според учени от университета Tufts, по-интелигентните земеделски практики могат да генерират 2,3 трилиона долара в икономии на разходи и бизнес възможности годишно - и 250 милиарда долара от тези годишни спестявания могат да дойдат само от изкуствения интелект. Тези сериозни икономии могат да помогнат на фермерите да управляват по-добре риска и да се предпазят от капризите на вътрешния и световния пазар.
4. По-добро управление на веригата за доставки:
Земеделските производители ще имат по-лесен начин да проследят продуктите си по цялата верига на доставки, докато търговците на дребно, дистрибуторите и другите ключови заинтересовани страни ще бъдат по-добре подготвени да приспособят своите продуктови предложения и услуги в съответствие с нуждите на селскостопанския пазар.
Това е предимството на прецизното земеделие и аграрния сектор основан на работа с големи информационни данни: то не само прави земеделските производители по-интелигентни, но и по-продуктивни и по-ефективни. На път е да се преструктурира цялата селскостопанска икономика и да се помогне за стимулирането на по-екологично земеделие.
Щом всяко стопанство само по себе си генерира BigData, как държавата ще управлява и ще се намесва в тези масиви от данни?
Това е най-спорният въпрос сред агро анализаторите на запад и сред фермерите, които инвестират в специализирани софтуери и цялостни системи за прецизно земеделие.
Припомняме, че преди няколко години България закупи суперкомпютър, който има капацитет да обработва 4 млрд. информационни данни в секунда и ще работи 24 часа в денонощието.
"Искаме да си върнем лидерството в сферата на иновациите, науката и високите технологии", каза еврокомисар Мария Габриел при представянето на суперкомпютъра, за който България плати 12 млн. лв.
Покрай пандемията от Covid19 повечето документи свързани с изплащането на субсидии, участието в европроекти и подаването на декларации вече се извършват изцяло по електронен път. При възможната в бъдеще интеграция на големите данни (BigData) от всяко стопанство на практика се поставя въпросът за контрол на данните, а именно:
- ще се знае кой с колко и какви машини работи
- ще се знае кой колко декара земя обработва
- ще се знае кой колко торове употребява
- ще се знае кой колко препарати за растителна защита прилага
- ще се знае кой колко разходва за горива, семена и т.н.
Цялата тази информация може да бъде използвана за оптимизация на разходите и дейностите в стопанствата, но може и да бъде продавана на заинтересовани страни, като - дилъри на суровини и техника.И доколко аграрният сектор ще бъде неуязвим по отношение на конфиденциална и чувствителна търговска информация - за обеми на реколтата, качество на зърното, обработваеми площи, разходи и обеми в употребата на торове, препарати и семена..?
Ниската степен на IT образованост и липсата на минимални познания в сферата на кибер сигурността са сред основните спънки пред възможността за интеграция и оптимално ипозлване на предимствата от BigData в земеделието.
източник: АгроКлуб