Кандидатстването с проекти по НПВУ за земеделска техника ще е различно от мярка 4.1

Кандидатстването с проекти по НПВУ за земеделска техника ще е различно от мярка 4.1. Това обясни зам.министъра на земеделието Таня Георгиева, като уточни:

"Искам да уточня, че кандидатстването за фонда не прилича на инвестиционната мярка 4.1 от ПРСР. Това е съвсем различен механизъм."

Таня Георгиева, която е пряко ангажирана с изпълнението на Националния план за възстановане и устойчивост (НПВУ), обяви, че сроковете за плана се удължават до март 2024 г. Това решение беше взето, за да се навакса изоставането от последните месеци. Георгиева призна, че за последните два месеца министерствата активно сътрудничат по въпроса.

На скорошна пресконференция финансовият министър Асен Василев съобщи, че до момента не са били водени преговори за промени в НПВУ от българска страна. Като резултат на това беше разработен график с корекционни срокове, касаещи четирите направления за евро проекти в селското стопанство.

Министерствата ще представят окончателните си предложения в Националния фонд – институция, която функционира към Министерството на финансите и координира изпълнението на НПВУ. След обобщаване на предложенията ще стане ясно какви промени ще бъдат договорени с Европейската комисия (ЕК).

Основният акцент в ресора на Георгиева е Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство. Оттук набляга на удължаване на сроковете за приемите, така че фермерите да са добре информирани и подготвени. Срокът за договориране с ЕК е предложен да бъде изместен до края на март 2024 г. Георгиева подчерта, че въпреки това, министерствата могат да завършат договарянето още по-рано.

Правителството одобри почти 3 млрд. лева за подпомагане на различни инициативи в сферата на земеделието и развитието на селските райони. Финансирането е разделено между директни плащания на площ, пазарни мерки и няколко ключови програми, които целят устойчивост и развитие на сектора.

Основните източници на финансиране идват от Европейския съюз, като 2,599 млрд. лева са осигурени чрез различни европейски програми. Допълнителни 335 млн. лева са предоставени от националния бюджет на страната.

Особен акцент в разпределението на средствата е поставен на развитието на селските райони. Сума от близо 590 млн. лева е предназначена за различни инициативи в този сектор. Сред тях се открояват мерки като „Инвестиции в екологична и технологична модернизация“, „Развитие на стопанството“, „Основни услуги и обновяване на селата“ и специалната програма ЛИДЕР.

Един от ключовите елементи на финансирането е директното подпомагане на земеделските стопани. По тази линия, съфинансирани от Европейския земеделски фонд, са предвидени 432 млн. лева. Тези средства са насочени към проекти от предходния период (2014-2020 г.) и новозаложените инициативи в Стратегическия план 2023-2027 г.

Важни направления, които се подкрепят чрез тези инвестиции, са агроекологията, биологичното земеделие и подпомагането на земеделски стопани в по-трудни за обработка райони.

С тези инвестиции правителството на България потвърждава ангажиментите си за подкрепа и развитие на селските райони и земеделския сектор в страната.