Людмил Работов, НАЗ: Ако се намали цената на водата ще се увеличат площите за напояване (ИНТЕРВЮ)

Земеделието би било по-производително ако се възстанови поливната инфраструктура на страната от преди демократичните промени. Тогава секторът е бил рентабилен, имало е сериозен износ за външните пазари. Днес, в съседни нам страни, въпросът с напояването е решен. В държави като Турция, Гърция не се говори за това, защото вече не е тема.

Людмил Работов, заместник-председател на НАЗ:
“Виждаме, че в съседите, които ползват част от нашата суровина като реките, които фактически изтичат в Гърция и Турция, те са изградили такъв тип мрежа за напояване, и се оказва, че е рентабилно. Това искам, по някакъв начин, малко или много, да бъде подпомогнато и в България, и където има възможности да отиваме към поливното земеделие.”

Показателна беше миналата година. В житницата на България Добруджа реколтата, заради липса на напоителни системи, беше унищожена, на места на 100%. Разходите обаче увиснаха като воденичен камък около врата на производителите. Пагубната ситуация, в която изпаднаха мнозина се оказа предфалитна. Други не успяха да направят необходимите реинвестиции за иновации. За рентабилност и печалба и дума не можеше да става.

Факт е, напоителни системи ще работят по мярка, която ще възстанови на отделни места инфраструктурата, и ако това се случи, ще има ли пречка поливните площи да се увеличат?

“За съжаление е така. В момента се водят разговори с “Напоителни системи” и Министерството на земеделието, храните и горите. Националната асоциация (НАЗ) е инициирала такъв тип срещи. Това, което за сега мога да кажа е, че от страна на всички земеделски производители, ако се намали цената на водата и стане, така, рентабилно поливането, като се използва суровината от “Напоителни системи”, ще се увеличат площите за напояване независимо какъв тип напояване се ползва. В момента действително водата, която се калкулира като пренос на вода, като доставена вода е много скъпа и нерентабилно се оказва производството на културите, които отглеждаме в момента.”

В района на Пловдив сушата почти е елиминирала производството на царевица, затова производителите там се нуждаят от поливни системи. Иначе, отглеждането на царевица без вода не може да покрие разходите вложени в нея, коментират земеделците.

“Ако се изградят пивоти, може да се полива и рапицата, знаем, че имаме големи проблеми в периода на сеитба.”

Сушата, допълва Работов, е лимитиращ фактор - ако няма едно дружно поникване на маслодайната култура, няма да има гарниран посев. Съответно резултатите при жътва ще са лоши, поради загуба на зърно при прибирането му.

“Аз в момента не отглеждам поливни култури, поради простата причина, че доставената вода, с която така или иначе ползвам напоителни системи, ми е много скъпа и като си направя финансовия разчет се оказва, че е безсмислено да плащам вода, да плащам на поливачи, защото примерно още няма такива поливни системи, които са автоматизирани.

Цената на поливната вода в района на Раковски до миналата година е следната:
“От миналата година е 15 ст. на кубик и 12 лв. твърда такса, тук специално в нашия район. В държавата, като цяло варират - от 7 до 12 лв. е таксата, плюс от 15 до 20 ст. на кубик, преносната вода, която трябва да платим към “Напоителни системи”.”

Допълващ фактор с недостатъчна алтернатива към момента е охраната на земеделската продукция от набези и недобросъвестното отношение на фермери, чиито животни са често на гости в площите с царевица. Людмил Работов коментира ситуацията с доставката на препарати за растителна защита, като увери, че тя е навременна и регулярна от страна на агрохимически компании и дистрибутори. Увеличението на торовете притеснява зърнопроизводителя, който е убеден, че ще удари себестойността на продукцията. Като че ли, от година на година, ножицата между марш, произведена продукция и цена на пристанище, става все по-малка.

“Печалбата се намаля драстично. Трябва да правим някакви други икономии, ама то откъде да правиш тези икономии? Вие виждате, че всичко малко или много се вдига като цени и като производство.”

Какво е вашето предложение? Да има силен сектор “Зърнопроизводство”, защото са дадени пари, влагани са, нормално е, и как той да се запази силен? Какви са вашите съвети към управляващите, ресорните ведомства?
“Трябва да се стъпва на базата на добри анализи, които са правени, и малко или много ресорните министерства да се съобразяват с тях, и да не се спъва така прогресивното развитие на сектора “Зърнопроизводство” в България, защото в края на краищата всяко едно такова производство е свързано с печалба, нали, икономическа. Така или иначе е цел на всеки един земеделски производител, за да може да се издържа като стопанство и да има прогрес, развитие, също така инвестиране в нови машини и технологии. И общо взето, това, което трябва да се прави е максимално, колкото се може, секторът да не се спъва от страна на административни допълнителни тежести, които се налагат, и ако може по някакъв начин да участва в ПРСР-то като подпомагане, с цел по-леко и донякъде по-спокойно инвестиране в нови машини.”

Людмил Работов не отрече новата мярка за застраховане на земеделската продукция да е добра, но предпочитанията му са за индивидуална застраховка.

“Незнайно защо към останалите сектори беше 65% субсидията като подпомагане. Тази година има и за зърнопроизводството, но там вече е редуцирана на 35%. При моите изчисления и сметки, това, което досега съм застраховал с две-три години назад за щетите, които най-вече застраховаме, имам предвид пожар, наводнения, буря, градушка - тия събития, така, застраховаме, и на доста по-прилична цена, отколкото предлага в случая ДФЗ. При 35% подпомагане, смея да твърдя, че не е изгодно.”

Какво губите от това, че ще сключите с ДФЗ договор, и какво печелите от това, че ще сключите договор директно със застрахователна компания?
“Ами по-малко бумащина и администриране като цяло, а със застрахователната компания са си така частни, вече, интереси и реално там не би трябвало да се съобразяваш с трета страна, в случая ДФЗ, и да се съобразяваш с условията, които са ти задали като цяло.”