От 80 до 100% субсидиране на проекти за напояване ще има в новата ПРСР 2023-2027

През следващия програмен период с европейски средства ще може да се финансира, както възстановяването, така и създаването на напоителни съоръжения. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев по време на видеоконферентна среща за обсъждане на частта „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. Той поясни, че чрез новата Обща селскостопанска политика не само ще могат да се възстановяват, но и ще има възможност да се създават нови съоръжения за напояване, а финансирането може да достигне до 80 - 100 %.

Заместник-министър Събев припомни, че преди няколко седмици на „Напоителни системи“ бяха отпуснати близо 107 млн. лв. за рехабилитация и модернизация на съоръжения на 24 проекта на дружеството. Той бе категоричен, че ръководството на МЗХГ е опитало по всякакъв начин в проекта на план да се запазят напоителните системи на България.

„Бяхме в постоянен контакт с Централното координационно звено. Имахме сериозни индикации за съображения от страна на ЕК и, че проектът в този му вид от 847 млн. лева с 265 обекта, няма да получи финансиране поради големия му отпечатък върху околната среда. Ако се подобри структурата на тези 265 обекта, то площите за напояване по оценка на „Напоителни системи“ ще се увеличат с 249 %, което ЕК тълкува като риск от сериозен натиск върху околната среда и естествените процеси. Това, което направихме на различни етапи през месеците юни и юли, е да търсим различни формули, с които този негативен ефект да бъде намален“, уточни Георги Събев.

По думите му от „Напоителни системи“ ЕАД са редуцирали списъка с обектите през месец май от 265 обекта на малко над 200, с което обаче кумулативният натиск върху околната среда остава.

Заместник-министър Събев съобщи, че по Механизма за възстановяване и устойчивост се предвижда финансиране по два начина. Единият е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като на България в това направление се падат малко над 6 млрд. евро и възможност за получаване на заем, на стойност малко над 4 млрд. евро.

„Предходното правителство е взело като решение да се кандидатства само за безвъзмездна финансова помощ. Това обаче, което много други държави членки като Гърция, Румъния, Италия и Словения са направили, е да кандидатстват с проекти, както за безвъзмездна финансова помощ, така и чрез заем. Трябва да се знае, че за да се предостави финансиране, включително чрез заеми, има изисквания за дигитализация и екологизация. Това означава, че и при финансиране чрез заем, тези изисквания не отпадат “, посочи заместник-министърът. По думите му, финансирането по този механизъм ще се осъществява съгласно регламент от нов тип. „В него е заложено средствата по мерки да се предоставят за онези проекти, които отговарят на целите на ЕС за екологизация и дигитализация.

По време на срещата представители на земеделския бранш заявиха, че без хидромелиорации няма как да има модерно земеделие. Те уточниха, че трябва да се приоритизират проектите, които да бъдат изпълнени. По думите им, секторът трябва да излезе на челни позиции, защото без напояване не може да се развива земеделие.Министерството подкрепя искането за развитие и рехабилитация на напояването в България. В тази връзка настоящият екип на МЗХГ прави оценка на няколко варианта, които да позволят това да се случи.