Йордан Райчев, земеделски производител, обл. Пловдив:
“Преработвателните предприятия предпочитат суха люцерна. Това е един риск за нас като производство, тъй като агрометеорологичните условия не винаги са подходящи. При един дъжд паднал в неподходящия момент може на сто процента да се компроментира реколтата.”
Себестойността на отглеждане на люцерната е много относителна. Културата се сее веднъж на четири години. По-трудна е организацията по прибирането й:
“Това прибиране е свързано...най-напред трябва да се окоси. След това трябва да се разпръсне първото косило, след това трябва да се събере със сеносъбирач. Най-накрая се валира, след като вече е изсъхнала. Пролетните месеци, когато денят е по-кратък и температурите са пониски, този период е по-дълъг, именно там е най-големият риск от това да се намокри люцерната от паднал дъжд.”
Подготовката на полето за сеитба на люцерна е същата, както при всяка една зърнена култура, но трябва да е много прецизно направена, защото семената са дребни и с ниска кълняема енергия:
“Има значение какви семена ще се заложат, тъй като това е вече от значение каква реколта ще получим не само като количество, но и като качество. В животновъдните ферми преработвателните предприятия, които си купуват люцерна изследват протеина, което за тях е най-важното.”
Не е за пренебрегване високата цена на семената за посев, посочи още Йордан Райчев:
“Ние купуваме качествени скъпи семена, които предразполагат за повече протеин. Протеинът се съдържа основно в листенцата, а не в клечките. Трябва да бъде прибрано с определена влага, сутрин или вечер, когато има роса, така че да се запази листната маса. В противен случай, ако се прибира при неподходящи условия, листенцата се уронват и реално остават само клечките, които нямат този протеин, който е необходим.”
За изкупна цена е трудно да се говори. Тя зависи съответно от търсенето и предлагането:
“Към настоящия момент се радвахме на една добра година по отношение на пазара. Имаше много високо търсене на много добра цена. Да се надяваме, че това ще продължи и за в бъдеще.”
България вече има големи преработвателни предприятия, които са способни да поемат количества така, че със сигурност пазар има. За едно малко до средно по размери стопанство, протеиновата култура е добро решение.
“Примерно, ако гледат 100 000 декара едно стопанство, много е голям вече за него риска да отдели хиляда или две хиляди декара за люцерна, тъй като за това е необходимо много машини и хора, за кратко време да бъдат ангажирани. Докато в едно чисто зърнопроизводство е много по-лесно. Когато вече говорим за индустриално производство на люцерна, например в България има няколко фирми. Те там си имат сушилни и складови бази, които могат да отговорят за тия дни и стоят по по-друг начин нещата, но ако нямаш необходимите условия, е много по-трудно да се справиш.”
Въпреки, че предстои отваряне на мерки от Програмата за развитие на селските райони, семейното стопанство на Йордан Райчев няма да кандидатства. Земеделецът казва, че в условията, заложени в тях се дава превес на други сектори, но не и на зърнопроизводството.
Още по темата: Димитър Мачуганов: Правим качествен продукт и го изнасяме в над 16 държави (ВИДЕО+СНИМКИ)
ВИЖТЕ ВИДЕОТО:
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!